Република Ферментия

Кратък разказ за един програмист, четири буркана и края на месоядната цивилизация

Всичко започна с пастърмата.

Антон беше програмист с двайсет години стаж, три монитора и стомах, който до онази неделя смяташе за безсмъртен. Беше изял почти половин килограм пастърма, придружена от бира и самочувствието на човек, който никога не чете дребния шрифт.

На сутринта стомахът му върна 500 Internal Server Error.[1]

— Трябва да си оправя микрофлората — заключи Антон и отвори ChatGPT.

Изкуственият интелект му предложи ферментирали зеленчуци и домашен квас.[2] Обясни му за млечнокиселите бактерии, дивите дрожди и търпението, необходимо за отглеждането им. Антон изслуша всичко внимателно. После, както всеки уважаващ себе си програмист, прочете документацията по диагонал и започна имплементацията.[3]

Приготви три буркана зелени домати и един с краставици, праз и лук. В отделен буркан забърка брашно и вода, които нарече Квасчо.

На третия ден доматите започнаха да бълбукат. На четвъртия Квасчо удвои обема си. На петия Антон разля саламура върху чорапите си.

И тогава нещата излязоха извън контрол.

— Напускам! — извика Квасчо.

Антон погледна към буркана. От него се подаваше миниатюрен куфар, направен от засъхнала хлебна коричка.

— Къде ще ходиш?

— Емигрирам в Италия. Там на такива като мен им викат lievito madre.[4] Тук ме държиш до чорапи, които вече развиват собствена нервна система!

От пода се разнесе тихо:

— Ние предпочитаме термина „колективен интелект“.

Антон погледна чорапите. Единият вече беше изобретил колелото. Другият пишеше конституция.

От буркана с доматите се чу тропане.

— Искаме независимост! — извика една зелена четвъртинка.

— Вие сте зеленчуци! — възрази Антон.

— Това е дискриминация на биологична основа!

В този момент на вратата се позвъни. Беше съседката му Ани — веганка, биолог и човек, който можеше да различи лактобацил от стафилокок, без да пита изкуствен интелект.[5]

— Мирише на революция — каза тя.

— На ферментация — поправи я Антон.

— И на чорапи. Какво си направил?

— Опитах да си оправя стомаха.

Ани огледа кухнята, бурканите, малкия куфар на Квасчо и чорапа, който тъкмо беше въвел прогресивно подоходно облагане.[6]

— Типично — въздъхна тя. — Месоядните първо унищожават екосистемата, после търсят пробиотици да я възстановят.

Вечерта пристигна с тропот по стълбите и три познати гласа зад вратата. Антон ги позна още преди звънеца. Кал, Влад и Вен бяха от онези приятели, с които можеш да не се видиш с месеци, а после да продължиш разговора от средата на изречението. Някога деляха последната бира и смели планове за бъдещето; сега бъдещето беше дошло, а бирата пак не стигаше.

Кал, най-едрият, държеше два килограма свински врат и прегърна Антон със свободната си ръка. Влад носеше луканка, увита старателно в хартия, сякаш връчваше важен документ. Вен беше афробългарин, човекът с най-тихия глас в компанията, и беше донесъл суджука с две бутилки бира, докато другите двама се надвикваха.

— Жив ли си, програмисте? — попита Кал.

— Засега. Влизайте, преди бурканите да са превзели и коридора.

Антон ги представи на Ани. Вен пръв ѝ подаде ръка.

— Приятно ми е. Има ли с какво да помогнем?

— Като начало си оставете якетата — усмихна се тя.

Влад огледа бурканите.

— Май сте започнали без нас.

За миг кухнята се напълни с онова топло суетене, което прави вечерите по-дълги: ръкостискания, якета по облегалките, шеги, останали недоизказани от предишната среща. После Кал остави свинския врат на плота, Влад сложи до него луканката, а Вен — суджука.

— Айде, майсторе, палим скарата! — обяви Кал.

В кухнята настъпи мъртва тишина. После доматите обявиха военно положение. Краставицата блокира входа на хладилника. Празът се изправи като копие. Черният пипер започна артилерийска подготовка — дребна, но изключително неприятна за очите.

Квасчо отмени емиграцията.

— Другари! — извика той. — Дойде време да покажем силата на растителната цивилизация!

Ани се намеси:

— Никакво насилие. Ние сме вегани. Ще ги победим с разум, състрадание и добре организирана логистика.

За пет минути изолира месните продукти, приготви веган пърленки и постави месоядните пред избора да вечерят растително или да си тръгнат гладни.

Тримата се изсмяха. После опитаха пърленките. После поискаха още. Кал, който дотогава твърдеше, че без месо човек умира за три дни, изяде седем.

— Ама тука няма ли поне малко сланинка? — попита Кал с пълна уста.

— Няма — отвърна Ани.

— Ебаси. Дай рецептата.

На шестия ден Република Ферментия беше официално провъзгласена. Доматите получиха автономия. Краставицата стана министър на земеделието. Празът оглави отбраната, а Квасчо — културата и образованието. Чорапите създадоха собствена политическа партия, но бяха изключени от изборите заради съмнения в произхода на подписката.

Месоядните бяха осъдени на общественополезен труд: да измият всички буркани, да научат разликата между протеин и месо[7] и да изкарат една седмица, без да питат откъде веганите си набавят белтъчини.

Наказанието се оказа тежко. Особено последното.

Антон междувременно се почувства по-добре, макар че Ани настояваше, че това се дължи най-вече на факта, че е спрял да преяжда с пастърма.

Седмица по-късно той отвори ChatGPT.

— Пич, имаме проблем.

— Какъв?

— Квасът ми направи държавен преврат, доматите искат членство в ЕС, а чорапите се обявиха за суверенна територия.

— Разбирам. Нека първо уточним няколко неща. Колко грама морска сол сложи на литър вода?

Антон затвори лаптопа.

От кухнята Квасчо извика:

— И ТОЯ ЛИ ЩЕ НИ УПРАВЛЯВА?!

Ани се усмихна, отчупи парче топъл хляб и го подаде на Антон.

— Не се притеснявай. Докато има хора, които се грижат за другите живи същества, светът има шанс.

Антон отхапа.

— А месоядните?

— Те ще мият бурканите.

— Докога?

— Докато разберат, че и без пастърма животът има вкус.

От пода се чу възмутен вик:

— А НИЕ КОГА ЩЕ ПОЛУЧИМ ПРАВО НА ГЛАС?!

Ани погледна чорапите.

— Когато се изперете.

Междувременно Кал, Влад и Вен изтъркваха последните буркани. Кал оглеждаше подозрително съда, който току-що беше измил.

— Абе, чакай малко. Няма мазно, няма загоряло, няма нужда да кисне цяла нощ. Даже гъбата не се омаза!

— Естествено — отвърна Ани. — Когато в буркана не е имало животинска мазнина, миенето е много по-лесно.

Тримата се спогледаха. За първи път в живота си бяха открили практически аргумент в полза на веганството, срещу който нямаха възражения.

— Значи — замислено каза Кал — ако спрем месото, ще мием по-малко?

— Поне бурканите — каза Ани.

— А ако спрем да ядем изобщо? — попита Влад.

— Малко глад не е навредил никому — обади се Квасчо, докато доволно усвояваше поредната порция брашно.

— Лесно ти е на тебе! Теб те хранят всеки ден! — възмути се Вен.

Ани поклати глава и се усмихна. Революцията явно щеше да бъде дълга.

Но поне бурканите бяха чисти.

КРАЙ

Tom Candy, feat ChatGPT (AI assisted)

23.10.2026,
Дружбай

Бележки под линия

[1] 500 Internal Server Error е код за неочаквана грешка в уеб сървър. Стомахът на програмиста очевидно също има сървърна архитектура.
[2] Хлебният квас е жива закваска от брашно и вода, в която се развиват дрожди и млечнокисели бактерии. Не бива да се бърка с напитката, наричана също „квас“.
[3] Имплементация е програмистки термин за практическото реализиране на идея, план или спецификация. Четенето на документацията по диагонал е широко разпространен, но рискован спорт.
[4] Lievito madre на италиански означава приблизително „майчина закваска“ и често се използва за традиционна, по-твърда закваска за печива.
[5] Лактобацилите са група млечнокисели бактерии, сред които има важни участници във ферментациите. Стафилококите са друга група бактерии; някои видове могат да предизвикват инфекции или хранителни отравяния.
[6] При прогресивното подоходно облагане данъчната ставка нараства с дохода. Това предполага, че чорапите не само имат политически амбиции, но вече разполагат и с данъчна администрация.
[7] Белтъчините (протеините) не са синоним на месо. Съдържат се и в бобови растения, зърнени храни, ядки и семена. Въпросът откъде веганите си набавят протеин е една от най-устойчивите шеги на техен гръб.