Стратегически резерв

Страничен разказ към „Република Ферментия“

Вен забеляза, че месото го няма, едва когато Кал посегна към осмата пърленка. Това говореше добре за пърленките, но зле за охраната на провизиите. Кал беше донесъл два килограма свински врат, Влад — луканка, а Вен — суджук. Сега на плота имаше само брашно и една капка саламура.

— Чакайте. Къде е месото?

Ани се огледа. Беше отделила пакетите от бурканите, преди да започне вечерята, но на мястото им вече стоеше празна тава. Антон провери под масата, сякаш свинският врат можеше да се е научил да ходи покрай доматите.

От коридора се чу тихо покашляне.

— Във фризера е — призна Искрен. Неговото име отдавна беше провалило всички тайни операции.

След него се показаха Първан и Зоринда, другите две деца на Антон. Тримата бяха месоядни с убеждения, които обикновено изразяваха с въпроса какво има за вечеря. Тази вечер обаче бяха наблюдавали как бурканите обявяват военно положение и бяха решили, че някой трябва да пази запасите.

Вен беше афробългарин; за децата той беше просто чичо Вен. Помнеше рождените им дни и никога не вземаше последното кюфте, без да попита. Това им стигаше за роднинство.

— Спокойно, чичо Вен — каза Зоринда. — Направихме инвентаризация.

Първан беше начертал маршрут от плота до фризера върху гърба на сметката за ток. Зоринда пазеше коридора, а Искрен пренасяше добре увитите пакети един по един. Скриха месото в най-долното чекмедже, зад граха, който никой в къщата не търсеше доброволно. На вратата залепиха бележка: „Стратегически резерв. Отваря се след края на преговорите.“

— Това не е ли контрабанда? — попита Ани.

— Не — отвърна Първан. — Никой не е гласувал зеленчуците да конфискуват вечерята.

От буркана с доматите се чу възмутено бълбукане.

— А и нищо не сме изяли — побърза да добави Искрен. — Още.

Ани скръсти ръце. После погледна към фризера, към трите деца и към Вен, който все още държеше половин пърленка.

— Добре. Запасът остава там. Днес вечеряме с това, което вече е на масата.

— Значи утре скара? — попита Вен.

— Ако примирието издържи — каза Зоринда.

Бурканът отново избълбука.

— Това съгласие ли е? — попита Искрен.

— Не — каза Първан. — Това е заседание на парламента.

Вен взе още една пърленка. Поне до сутринта стратегическият резерв можеше да почака.

КРАЙ

Tom Candy, feat ChatGPT (AI assisted)

23.10.2026, Дружбай